Младата американка Лиз е една от щастливките, върнали се от оня свят. Преди три години, опитвайки да се отърве от силна болка, тя прекалява с транквиланти. Докато лекарите се борят за живота й, Лиз буквално сънува: вижда огромна зала с танцуващи хора. Мъж в тога я кани на бал. В този момент глас отстрани й обяснява, че лекарите се борят за живота й, и тя няма време за забавления. Малко по-късно Лиз се събужда в болницата.

Подобни разкази на хора, преживели клинична смърт, са стотици. Едни виждат светлина в края на тунел, други се носят над операционната маса и лекарите, трети, подобно на Лиз, имат други видения. Научен отговор за тайните на състоянието между живота и смъртта вероятно ще даде новият проект AWARE. В продължение на 3 години американски и британски учени ще изучават 1500 пациенти, на които за известно време са спирали сърцето или мозъкът.

Терминът near-death experience (предсмъртно състояние) добива широка популярност в САЩ в средата на 1970-те с книгата на Реймънд Моуди „Живот след живота". Американският психиатър обобщава разказите за преживяванията на 250 починали и върнали се към живота болни. Самият Моуди не бърза с изводите, но много религиозни хора възприемат събраните от него данни като неоспоримо доказателство за съществуването на задгробен живот. Подобна трактовка, естествено, предизвиква възражения у учените. През 1980 г. в американско научно списание се появява статия под заглавие „Реални преживявания при умиране", чийто автор изброява всички спомени за отвъдния свят при една от формите на токсическа психоза.

Специалистите обясняват сходството във впечатленията с това, че патологическата продукция на умиращия мозък при всички хора е еднотипна.

Невробиологьт Джек Кован дори успява да обясни феномена с тунела - в околосмъртно състояние мозъкът поради недостатък на кислород генерира за активност само участъците около кората. В съзнанието те се преобразуват в тесен спираловиден тунел, който виждат пациентите. Засега обаче никой няма обяснение на феномена отделяне от телесното, когато съзнанието на пациента наблюдава отстрани операцията, която лекарите му правят.

Новото изследване AWARE, което оглавява доктор Сам Парниа от медицинския център Weill Cornell в Ню Йорк, ще провери експериментално някои данни, свързани с предсмъртното състояние на човека. И, по-точно, учените искат да разберат какво се случва в мозъка при пациентите, преживели клинична смърт.

Впрочем всички автори на многобройни научни и полунаучни статии са работили постфактум, т.е. просто са чули и записали свидетелски показания. Някои от тях са наистина удивителни. Американски лекар-реаниматолог, бил ужасен от разказ на пациентка, която детайлно описала разговорите и действията на екипа, правил опити да възстановят работата на сърцето й. Самият Парниа е поразен от историята, разказана от родителите на двегодишно момченце, което лекарите буквално връщат от оня свят. След като оцелява по чудо, детето рисува картини, в които изобразява операционната зала, себе си в удвоен вид - лежащ на операционната маса и стоящ отстрани и наблюдаващ лекарите.

Дали това е истина, или мистификация, ще помогне прост експеримент. В реанимациите на 25-те болници, участващи в изследването, ще бъдат поставени картини на специални места. Пациентът, доведен в реанимацията, няма да може да ги види. Ако обаче при спирането на сърцето съзнанието, както вече бе описано, напусне тялото, то този „страничен наблюдател" ще успее да разгледа не само себе си и лекарите, но и скритите картини. Ако върнатият към живота човек може да ги опише, това ще бъде силен аргумент в полза на тезата, че съзнанието е способно да съществува отделно от тялото. В противен случай учените ще трябва да отдадат феномена на случайност, илюзии или грешки на паметта.

Какъвто и да е резултатът от новото изследване, специалистите са готови за изненади. Не ги смущава дори фактът, че съзнанието е способно да съществува дори при „изключен" мозък - това е просто нова сфера за изследване. Тъй като се опитваме да надскочим границите на традиционната наука, очакваме дори сензационни открития, казва Сам Парниа. До края на ХIХ век физиците работят със законите на Нютон, без да се съмняват, че те обясняват всичко. Когато се стига до проучване на атома обаче се оказва, че там действат други закони, тези на квантовата физика. Така е и с мозъка. В 99 на сто от случаите не можем да отделим разума от тялото, те работят заедно. Но в екстремални ситуации нещата се променят, затова ни интересува смъртта като най-екстремалното от всички състояния, споделя ръководителят на новия проект.

При смъртна опасност мозъкът мобилизира всичките си сили. Точно с това изследователите обясняват факта, че в критична ситуация пред очите ни минава целият ни живот. Това не е божествен акт, а вероятно последен опит на съвършения биокомпютър да открие в натрупаните файлове универсален код, способен да отстрани срива в главната програма. Вероятно и отделеното от бездиханното тяло съзнание е аварийна функция на мозъка, която се активира изключително рядко. Учените се надяват да я изследват в рамките на проекта AWARE, което да им помогне да разгадаят тайната на феномена смърт.

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ
Доктор Сам Парниа от Нюйоркския медицински център „Уайл Корнел" е един от най-известните специалисти по изследване природата на смъртта. В рамките на проекта Human consciousness (Човешко съзнание) Парниа и колегите му от 25 медицински центъра от Европа, Канада и САЩ, започват изследването AWARE (AWArenes during Resuscitation - Съзнание по време на реанимация). Учените ще разпитат 1500 души, оживели след спиране на сърцето.Пациентите ще разкажат какво са изпитали между двата най-важни момента в живота им - спирането и новото задействане на сърцето.

Времевият промеждутък между живота и смъртта днес е по-дълъг. Според Парниа вече са създадени препарати, които забавят повреждането на мозъчните клетки, останали без кислород. Така след 10 години лекарите ще могат да връщат към живот пациент, жизненоважните органи на когото не работят от няколко часа. Подобни препарати ще доведат до невиждан пробив в медицината и ще разширят представите за природата на смъртта. Медиците и психолозите вероятно ще проникнат отвъд днешните граници на науката. Но дори сега, преди препаратите за съхраняване на мозъчни клетки да са излезли на пазара, може да започне проверката на предположението, че съзнанието може да съществува извън тялото.