Всеки от нас е чувал, а и сам е произнасял:

“Ненавиждам работата си! Но тя ми дава пари, а аз имам деца. Затова се мъча. Явно кармата ми е такава...”

Но същото това нещо може да се каже много по-правилно и по-честно:

“Искам да върша тази работа, защото тя ми носи пари. Провървя ми, че мога да изпълня желанието си и да отгледам децата си, да ги запиша в престижно училище, без да получавам издръжка от бившия си мъж. Благодаря на съдбата!” Оказва се обаче, че чувствата на благодарност и смирение трудно ни се удават. Ние не поднасяме своята благодарност, защото за нас това е “второстепенно” задължение, в сравнение с останалите неща, с които сме заети, и така всекидневно утежняваме кармата си.

Кармата често служи за плашило на хората: “Търпи, такава ти е кармата!” Психологът Ел-Тат ни съветва друго: “Действай, кармата ще ти подскаже пътя!” Трябва да се съгласим, че за работата на душата ни такава гледна точка е значително по-полезна. А ние с вас сме изпратени на тази Земя именно заради душата си. Иначе не би си струвало да ни превръщат в хора, тъй като пчелите и маймуните също могат много неща.

И така, какви са съветите на Ел-Тат?

ПРАВЕТЕ ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ!

Ако често нещо не ви устройва, не се изнервяйте, откажете се и не го правете.

Като отстраните този дразнител, вие ще престанете да разрушавате себе си с постоянното си недоволство, ще запазите силите си, ще възстановите енергията си. Ще разберете какво ви се иска и то ще дойде, защото мисълта е материална.

Но ако не можете да оставите ненавистната работа, помислете си за какво ви е нужна тя и си кажете: “Искам да заработвам тези пари.” Или “Искам тази работа, защото тя ще ми помогне в бъдеще.” И правете каквото искате. Това не е самоизмама, а просто преразпределение на енергиите, запазване на здравето и силите. Това е спазването на хармонията. Това е отработване на кармата. Ако сте съумели с цената на големи усилия на душата си да съхраните вътрешната си хармония днес, утре тя сама ще дойде и ще ви помогне в трудна ситуация. Това е абсолютният закон, той винаги действа.

Трудът на душата винаги се възнаграждава! Аз садя картофи, трудя се, старая се, а в главата ми се върти план как да отмъстя на съседа. Картофите не растат. Защо ли? Защото са заразени с разрушителната сила на моите мисли.

Ако някой ви моли да направите нещо, а вие не можете или не искате, не го правете! Вашата помощ, оказана в раздразнено състояние или със затаена злоба и нежелание, може да се превърне в сериозна беда за този човек, а може би и за някой друг.

Къде ще отиде изпуснатият от вас заряд негативна енергия? Може би върху вашето дете? На човека не е дадено да разбере докрай механизма на действие на закона на кармата, на закона за изплащане на дълговете.

ПРИЕМЕТЕ УСЛОВИЯТА НА ОРИСИЯТА

Живеете в един и същи дом с твърде нечистоплътни хора, които не пипат нищо. Вие имате избор - да подредите къщата така, както ви се иска на вас да я видите, или и вие да не чистите и подреждате, защото другите само разхвърлят.

Избирайте, имате няколко варианта:

- да живеете на чисто, макар и това да е резултат само от вашите усилия;

- да живеете в състояние на военни действия;

- да се опитвате да възпитавате онези, които трудно се възпитават;

- да се само разрушавате, обладани от дивото желание да убиете някого.

Една жена избрала първия вариант.

С искрено смирение тя приела своите кармични условия, разбирайки, че ги е заслужила. След половин година изведнъж се оказало, че може да има свое отделно жилище. Своите молитви към Бога тя започвала с благодарност: “Благодаря ти, Господи, че ми пращаш изпитания, в които да укрепва душата ми. Моля те само, Господи, ако съм достойна за това, бих искала децата ми да живеят по-добре!”

Щастието идва, когато приемаш обстоятелствата такива, каквито са ти дадени според кармата ти, и самостоятелно решаваш как да живееш в тях.

ИМА ТАКЪВ АНЕКДОТ...

Един мъж свято вярвал в това, че Бог го пази, затова с него нищо лошо не може да се случи. По време на наводнение всички започнали да се спасяват, само той не се притеснявал.

Водата достигнала средата на стаята, около него плавали лодки, хората го подканяли да се качи при тях, а той отговарял: “Не, аз вярвам, че Бог ще ме спаси!” Водата се стигнала до покрива. Седейки на него, човекът продължавал да се моли на Бога.

Прелетял вертолет. От вертолета крещели:

“Качи се по въжената стълба!” - “Не! - отговарял мъжът, - мен Бог ще ме спаси”. И се удавил. Когато застанал пред Бога, той започнал да го пита защо не го е спасил. “Аз на теб и лодка, и дори вертолет ти пратих, но ти не се възползва от тях!”- бил отговорът.